Архив по месеци: ноември 2015

Равиоли, пълнени с рикота, пармезан и цял жълтък

Голям мерак беше да ги направя, като разбрах, че съществуват – вече дори не си спомням дали ги бях сънувала и после потърсих дали такова нещо съществува или обратното.

Съчетават две от любимите ми неща – яйца и паста ведно! Все едно пица с паста, но такова още не съм открила.

Та – за първия ми опит – бих казала тотално неуспешен, тъй като тестото разточих на ръка, с точилка, поради липса на друго – все пак бях на море…

В резултат се получи тънко тесто, но не толкова, че а се свари за 1 минута – съответно – за да не е сурово равиолчето, варих две минути и половина, а жълтъкът с превари … не беше както си го представях, срам голям!

Сега обаче… съм въоръжена с машинката за разточване на тесто на любимата сестра, както и си знам какво трябва да съобразя – и воала!

Все едно да си направиш яйца наново :)

output_dTz8ku

Бенедикт е да бъдеш специален

Benedict

Имало едно време две яйца, които искали да бъдат специални… добрата фея станала рано и ги превърнала с магическата бъркалка във вкусна, специална, късна закуска по Бенедиктински.
Истината е, че Бенедикт, не е сложно да се направи. Е да, има малко повече стъпки, но си заслужава! Жестът някой да ти направи такава закуска, да е станал по-рано, да се е постарал да затопли чинията и запази всички съставни части на малкия симаптичен сандвич на еднаква температура е повече от внимание.
Затова, когато за първи път опитах Бенедикт в Холандия имах големи очаквания – бях чела и слушала толкова много за тях, бях слюноотделяла толкова много пъти, без да се осмеля да направя дори опит да приготвя тази институция в закуската, изобщо – големи очаквания. Вместо това получих студена порция преварени яйца, които стояха плахо върху жилава недопечена филия черен хляб, който трябваше да се дъвче горе-долу 10 пъти повече от всички останали продукти в сглобката, така че накрая на всяка хапка си оставах с единствено с вкуса на хляба… Тогава нещо в мен въстана и си казах, че мога по-добре, тогава се роди и моята любов към Бенедикта, тогава ми се поиска закуската да бъде специална…